Да помогнем на пострадалите от село Бисер и да покажем, че сме общество!

Дарение за пострадалите от село Бисер можете да направите чрез sms на кратък номер 1255 (1,20 лева с ДДС)! Да покажем, че сме общество!

 

Помогнете на едно българско дете !!!

Помогнете на Симона!

Радостина Атанасова търси помощ за детето си Симона. Малкото момиченце, което следващия месец ще навърши 5 години, е с диагноза детска церебрална парализа и агенезия на корпус калозум.
Повече от 3 години Симона посещава център за рехабилитация, ежедневно ходи на гимнастика, електростимулация, логопед, психолог, монтесоритерапевт.
Вече може да ходи сама, но все още има затруднения при качване и слизане по стълби, не може да тича, да скача, има проблем и с финната моторика- затрунява се при всякакви манипулации с ръцете. Не може да говори, изостава в интелектуално отношение, разказва майката.

След консултации с клиника „Биокорекция“ в Израел, Симона е одобрена за лечение, което се състои от 3 курса, всеки на стойност от 25 000 лв. Курсовете са през 3 месеца. Общо за 3-те курса сумата е 75 000 лв. „Тъй като тази сума е непосилна за нас, молим всеки, който има желание да помогне и да даде шанс на Симонка да има нормално детство да го направи на нейната дарителска сметка“, призовава майката.
Тел. за контакти: 0898 334 888
Даротелската сметка е:
СИМОНА АТАНАСОВА АТАНАСОВА
BG 51 PRCB92301036640610
PROCREDIT BANK или
sms с текст DMS MONI на номер 17 777 . Цена 1.20 лв. за всички мобилни оператори
Благодаря!

 

Love.net

Току що се връщам от прожекцията на дългоочакваният български филм Love.net и с чиста съвест мога да кажа, че това е един страхотен филм. Всъщност най-добрият  съвременен български филм. Няма спор българското кино се възражда и то доста професионално. Последните няколко , лично на мен, ми върнаха така загубеното самочувствие , че ние българите отново можем да правим стойностни и смислени филми. В които има истинска актьорска игра, без театралстване и излишни емоции. Като че ли сме се отърсили  от 20-годишните опити да приличаме на някой друг, и най-сетне сме разбрали че трябва да бъдем себе си, такива каквито сме.

Филма е удар в десетката, защото засяга една особено важна и актуална тема от времето в което живеем. Според мен актьорите са много точно подбрани. Диалозите са естествени , непринудени. Усеща се и някак по-голяма освободеност в по еротичните сцени, няма я сковаността. Целувките са естествени и страстни. Аз поне виждам тези признаци, защото в по старите филми , може би заради по патриархалното общество тогава, любовните сцени и изобщо по интимните неща бяха леко изкуствени, сякаш имаше срам и притеснение, че се върши нещо не много редно. Затова и казвам, че явно сега обществото ни и самото ново поколение няма тези предрасъдъци и това им помага.
Love.net ме разсмя  и дори ме просълзи към края, което отново приятно ме изненада, защото това доста трудно се е случвало когато гледам български филм. Мога да кажа, че актьорите по нищо не отстъпваха на американските си високо платени колеги. И самият факт, че гледаш филм от твоята действителност, виждаш твоят град, твоите улици, твоите места…а не както сме свикнали да гледаме винаги нечии чужд живот…ме накара да се чувствам част от този филм.
Приятно е да гледаш лицата на актьорите , да следиш действието изцяло, да чуваш българска реч, вместо взирането в субтитрите.
Просто тази вечер се почувствах горд, че цялата зала беше претъпкана от хора които искат да гледат български филм, които са жадни за българско кино, които искат да видят, че и НИЕ МОЖЕМ ! И го можем добре !

Сигурен съм, че Love.net ще се превърне в абсолютен хит тази година и ще счупи доста рекорди по гледаемост. Той заслужава този успех. И възнамерявам да си купя оригиналното DVD , направи го и ТИ.

 

June The 2nd Day of Hristo Botev

ТОЗ КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА! ПОКЛОН
ПРЕД ХРИСТО БОТЕВ !!!

 

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Позволявам си дапубликувам една от най-великите творби на Христо Смирненски, не за да трупам популярност, а за да припомня на хората които ме четат, този литературен шедьовър! И да не забравяте, това когато вървите по “стълбицата на живота” ! Източник Slovo.Bg

***

- Кой си ти? – попита го Дяволът…

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие…

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

- Вие мразите ония горе? – попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя… Аз съм беден, дрипав юноша… Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

- Слуха си? С удоволствие… Нека никога нищо не чуя, нека…

- Ти пак ще чуваш! – успокои го Дяволът и му стори път. – Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?… – И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

- Ти пак ще виждаш… Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

- Виж голите им кървави меса.

- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци…

- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си – тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
- Напротив – най-щастливият!… Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

- Да бъде! Вземи ги!

…И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

- Кой си ти? – дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

 

“Български пощи” – Доставяме всичко “навреме”

Ето, днес след почти 2 месеца чакане най-накрая новата ми клавиетура пристигна от САЩ,  от където си я поръчах заради по добрата цена.Парадоксално нали! Да пазаруваш техника от другият край на света + такси за доставка, гаранция и всичко необходимо и пак да ти излезе по евтино отколкото да си я купиш от български магазин!!! Сами си задайте въпроса дали има защита на потребителя в България.
“Български пощи” е все още една от големите НЕ работещи държавни компании в страната ни.Казвам “не работещи”, защото в тази компания има ужасно много бюрокрация и тромаво работещи структури.Не може нещо което си си поръчал да прекоси половината планета за 2 дни и да дойде в България, а след това за месец и половина да не може да измине  150км до теб!!!Просто няма логика.Или системата за разпределение на пратки е тотално объркана или някой си бърка в носа и не си върши работата, или и двете.