Hicomm – Вижте бъдещето !

Екипът на Hicomm ви кани да се присъедините към форума на списанието, за бъдем по близо до вас читателите ни и да обменяме опит и идеи свързани с новите технологии !!!

Стил
Списанието е издържано в съвре-
менен стил на представане на ин-
формацията – изчистен дизайн с
атрактивни илюстрации, изнесени
текстови акценти, структурирано на
блокове съдържание и други методи
за привличане и задържане интере-
са на читателя посредством думите
и графичния дизайн. Всеки брой съ-
държа както кратки информационни
карета за новини и продукти, така и
задълбочени анализи на различна
тематика, плюс каталожна част със
синтезирана информация, незамени-
ма при финалния избор на продукт
за покупка.

Теми
• съвременните комуникации като
стил, технологии и устройства
• домашната техника и мобилните
устройства и услуги за забавление
• технологиите в модерния офис
• днешните и бъдещи автомобили
• природни феномени и атрактив-
ни научни открития и разработки

Спомени…

Спомените на човек са нещо наистина невероятно! Още повече ако са от ранното ти детство, когато психиката ти все още не е оформена, а възприятията ти за света са меко казано илюзорни.
Започвам с тези думи, защото преди  около две седмци, започнах да гледам едни от най-клутувите сериали на 90-те години на 20век!
Говоря за „Туин Пийкс“ и „Профит“! Сериали, които и до днес имат стойност, нещо което не е присъщо за „новите“ сериали, които ни заливат постоянно.Общо взето преди се наблягаше на история и актьорска игра, докато днес всичко е изкривено заради единствената цел, печелене на пари.Но толкова по тази тема.
Мисълта ми беше за „спомените“ ! Учудващо е в какви детайли невръстният детски мозък може да запаметява видяното.Аз например съм бил на около 7-8 годинки когато беше пуснат „Туин Пийкс“ и на 9-10 когато пуснаха  „Профит“ по тогава двете единствени телевизии в България – Канал 1 и Ефир 2. Детайлите в които помня всеки герой, реплика, обстановка от тези два сериала, беше голяма изненада за мен.Гледайки отново всеки следващ епизод в съзнанието ми се събуждаха все по ярки спомени.И учудването ми не е чак толкова в самите спомени, колкото в това, че съзнанието което имам днес и което съм имал тогава е доста променено от гледна точка на осъзнаване на реалноста т.е. какво съм знаел тогава за любовта, за лъжата, за моралните ценности и изобщо за отношенията между хората.Едно невръстно дете няма житейски опит за да прецени тези фактори, НО явно има нещо което ме е накарало да разбера всичко което съм видял тогава с очите с които го виждам и сега.Малките деца често виждат неща, които възрастните си мислят, че не могат да видят и да разберат.
Това естествено зависи и от средата, в която си израстнал и може би тя е в основата на това да осмисляме някой неща без нуждата да имаме житейски опит за това.

„Клъцни/Срежи“

MIRAGE
Здравейте ! Тези от вас които ме посещавт често или поне 2-3 в месеца , сигурно са чели статията ми за пиерсинга(click), който си сложих на …(само да погледна) … 15.09.2008г. и там обещах, че ако пак направя някаква по рязка промяна с външния си вид, ще ви уведомя. Е, направих !
Преди три дни (Сряда 10 Юни 2009г.) най-сетне легнах под „ножа“ , споко , в операционната беше.Причината е, че се реших окончателно да си направя козметична операция за прибиране на щръкнали уши, каквито са(бяха) моите.Процедурата се нарича Отопластика(click) и е напълно безболезнена.Тя спада към козметичната хирургия.

Направих си операцията в УМБАЛ (УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ СВЕТИ ГЕОРГИ ЕАД ПЛОВДИВ) при доцент Д-р Юрий Анастасов. Преди да реша, къде да си направя операцията дълго време разучавах кой специалист е най-надежден и в крайна сметка се спрях на него, защото има само добри отзиви от работата му.
Естествено надявам се, че след като мине възстановителния процес при мен, да бъдa сред „доволните“ , но времето ще покаже, което значи след 3 седмици, когато ще съм почти напълно „оздравял“ .

Двуличието

Автор: iLuf

Кога можеш да познаеш дали си достатъчно пораснал…?Дали виждаш и преценяваш, правилно всички неща и хора, които те заобикалят…?!Дали имаш достатъчното години или, когато имаш достатъчния опит…?Е, отговора на този въпрос винаги е един и същи.Всеки, разбира се отговаря с второто, че зависи от житейският опит.Но знаете ли, аз какво съм забелязала…всеки отговаря, но не всеки знае смисъла на това, което всъщност казва.Което и всъщност е едно от най-явно изявените качества, в днешно време, във всеки човек-говоренето на празни приказки.И какво имам точно в предвид, примерите са  много и ще ви кажа най-явните за мен, които и най-много ме дразнят.

Двуличност!Това е сигурно най-омразната дума и най-лошото качество, което един човек може да притежава и въпреки всичко(и може би именно за това), то е толкова често срещано.Не се и съмнявам, че всеки един от вас го среща, ако не всеки ден, то през ден-два.Няма и как да не сте, тъй като то вече е станало част от ежедневието на повечето хора.Вече почти никой, не зачита интересите на другите, липсва уважението, което би трябвало да бъде запазено от предишните години.

Всеки знае, дори и този който не е на това мнение, че материалното владее света в момента (а й от както свят светува б.р. ).Аз обаче не мога да определя дали това е наистина „лошо“… какво имам в предвид!Имам в предвид, че реално всички тези машинни удобства, техники и т.н. не са толкова лоши.Разбира се те ни влияят зле, биологично, но сега говоря за душевното влияние.Как душевно може да ни повреди един компютър?Да ни разбие сърцето, защото му е нужна преинсталация… Или да плачем с дни защото не може да подкараме някоя игра…СИЛНО СЕ СЪМНЯВАМ!Та мисълта ми беше следната…материалното владее света – да така е!Но… неговото влияния всъщност не е лошо, самите ние го правим такова.Ние сме нещото, което кара всяка една от тези машини да заработи, в грешна посока.Жените, с нашите вманиачени преследвателски игри, спрямо мъжете с повече пари.И самите мъже, с използването именно на парите, за да манипулират жените.Вината е равна по отношение, мъже и жени, но по отношение, човек-техника няма спор, кой е виновният!

Весели празници на всички !

Коледните празници винаги са повод да се съберем със семейството и близките си.Въпреки, че не вярвам в господ, уважавам тези празници, именно заради семейното събиране.Кофти е, че ставаме „по-добри“ само около тези празници, защото през другата част от годината сме заети да се мразим/поне в България/… Мхм кофти.
Някой от нас изпадат в депресия, други изкрейзват и харчат огромни суми за НЕлогични подаръци. Както се казва, всеки луд с номера си .
Аз както винаги не отдавам чак съдбовно значение на тези празници, но обичам времето прекарано със семейството си.Обичам и коледните филми, в стил „Сам в къщи“ точно по това време на годината.И ако във времето на глобалното затопляне, извадим късмета да завали и сняг, картинката става идеална.

Пожелавам ви ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ на коледните и новогодишни празници.А за новата година аз си пожелвам 10 пъти по висока посещаемост и по положителни неща за които да пиша .

п.с. Ето и малко Wallpaper-и  за да стане екрана ви коледен

п.с.2 Повеселете се с този коледен сайт.Много е забавно уверявам ви—>

Втори живот…

Автор: Mirage™

…Чувал/а си за „Second Life“ проекта, предполагам…Или НЕ?! Все пак ако не си, най отдолу ще намериш информация, за този проект.Аз ще говоря, за едно друго тълкуване на това понятие…
В реалният живот ние живеем, по различни начини и правила, в зависимост от мястото, средата и личните ни принципи.Но след появата на интернет, част от реалният ни живот, започна да става „нереален“ или както му казват, виртуален. Възможността да общуваш с „ужасно“ много хора, едновременно, от дома си стана предпочитана практика, която все повече се усъваршенства.И ако в началото е било ‘готино да можеш да си пращаш съобщения до съседния компютър в стаята, то днес е просто задължително да можеш да пренасяш текст, глас и видео, до която и да е точка на планетата, ако разполагаш с компютър естествено.
Виртуалните общества се свързват в мрежи, като ICQ, Skype, FaceBook, My Space, YouTube…и другите безбройни „клонинги“.В тях всички ние общуваме, споделяме снимки, видео, играем, правим секс(каквото и да значи това), изневеряваме…и каквото още се сетиш.
Когато решиш да си стоиш вкъщи, защото си изморен или нямаш настроение за излизане с приятели, но се „потопиш“ в интернет, тогава всъщност пак „излизаш“, само че не реално.Затова може би повечето от нас привикнаха към тази практика и си седят в къщи повече отколкото излизат навън.Последствията естествено, са отчуждаване, загуба на умения за пряко общуване, затваряне в себе си, дори депресия понякога.
Хората не са създадени да живеят самостоятелно, а заедно!
В крайна сметка, с времето започнахме все повече да се „разкъсваме“ между реланият и виртуалният ни живот.Дори вторият, стана почти задължителен, защото всички изискват да те намират там!
Футуристичните филми, ни показват докъде бихме стигнали ако продължаваме така, като вариантите са както добри, така и лоши.Но като че ли всичко това е…НЕИЗБЕЖНО !
Надявам се само сценарият на любимият ми филм Матрицата да не стане реалност!

• Second Life® – това е 3D витурален свят, създаден от неговите обитатели. Разработчик и собственик на апаратно-програмната част е компанията Linden Research, Inc. Това не е поредната онлайн игра. В Секънд Лайф няма сюжет. SecondLife е истинска виртуална реалност.
  Създателите на тази виртуална вселена са се вдъхновили от произведението на Нил Стивънсън „Лавина (Снежен Крах)“.