„Кокичето и Палечка“

Автор: Mirage

Знаете ли, колко рядко вече ми се случва да попадна на „чисти“ души!
На хора от които струй светлина и невинност! И то сред днешните тинейджъри/ки, които са ужасно увредени от масовата деградация.
Поколение което не по своя вина стана жертва на безхаберието и липсата на отговорност от възрастните, които сякаш се отказаха да пазят най-ценното в живота си, техните деца. Но аз няма да пиша за причините и следствията, а за един определен човек и по-точно момиче.Няма да разкривам името й, но тя ще се познае, когато прочете това !
Историята ни дотук с нея, започна преди около 4 месеца, когато се свързахме чрез Facebook и Skype покрай наши общи интереси. Забравих да спомена, че разликата между мен и нея е 10 години и преди някой да тръгне да ме съди, ще кажа, че съм съгрешил с нея само мисловно , но не и физически!
Все пак, като по голям и по зрял, трябва да нося отговорност за постъпките си и го правя.Но да се върна на нея…
Тя е, както каза една наша обща позната, като Палечка в джунглата, която все още не се е сблъскала с истинското лице на живота.Току що излязла от своето кокиче, чиста като сълза и изучаваща света около себе си.Свят, в който на мода е разврата и потъпкването на човешкото достойнство, за сметка на добрите обноски и зачитането на личността.
И как питам аз, това крехко създание ще съумее да се запази чисто от всичката „кал“ в която ще гази?!
Има как, и това е със УМ, а за щастие тя е страшно умна и напредничева, а това е страшно важно, нещо като чадър, който ще я пази чиста. Това естествено няма да я предпазва на 100%, но ще й дава сили да продължава и да не се отказва да върви напред.

Животът ни OnLine!

Автор: Mirage

Интернет е едно прекрасно място за прекарване на свободното време и не е тайна за никого, че той промени начина ни на общуване.
Преди време начините ни за директно общуване се изчерпваха с чат стаите в mIrc  и е-пощата.Днес социалните мрежи, като Facebook, Twitter  и безбройните известни и неизвестни сайтове за запознанства, вземат все повече „жертви“.Технологиите така се развиха, че вече е почти невъзможно да си активен потребител на Интернет и да не си регистриран в поне един сайт за запознанства или най-малкото да ползваш Skype.
Аз  лично мога да кажа, че когато съм пред компютъра имам поне една програма, която ме държи Online  и чрез  която някой може да се свърже с мен.Просто е неизбежно, иначе се чувстваш изолиран.Пробвал съм да остана Offlien и само да си разцъквам някакви неща из нета, но имам гадното усещане, че нещо изпускам или „ето сега някой сигурно иска да ми пише, а мен ме няма“ … странно е какви навици съм придобил.
При включването на компютъра ми например, първата програма която стартирам е Skype и дори да не пиша non-stop с приятелите ми, Skype-a си е включен по навик.Дори когато съм навън, пак го оставям, за да може ако някой се е присетил за мен, да вземе да пише.Все пак имам 2 мобилни телефона, и ако толкова съм му притрябвал на някой, да ми звънне, ама ей на skype  си седи включен.
Но skype-a е нищо в сравнение с ужасяващото влияние на Facebook  и Twitter върху online навиците на хората.Толкова много хора се се вглъбили в ежеминутното преглеждане на това, какво някой е написал на „стената си“ или каква по нова снимка е изтипосал там, че забравяме да се виждаме Offline и да научаваме тези неща очи в очи.
Хората имат нужда да общуват очи в очи без online камери и микрофони, просто да видиш човека „на живо“.
FaceBook изкриви и представите ни за приятелство.Вече всеки който ти е „Харесал“ снимката, може да бъде добавен като приятел и да разбере всичко за теб, чрез безбройните приложения, с които се изучават навиците ти, какво обичаш да ядеш, какво не обичаш да пиеш, какъв секс предпочиташ, какви гащи носиш, колко често си бъркаш в носа … и още поне 1000 подобни идиотщини.Дори хората започнаха да се женят във FaceBook  , като аз съм една от „жертвите“ . Тя дори е избрала имена за децата ни , представяте ли си !!!!!Остава сега и да ги направим Online да после да ги гледаме Online, УЖАС ! Жена ми Ани сега ако чете това – :* .
За да не си помислите, че се правя на света вода ненапита, си признавам че и аз съм в кюпа, но поне не прекарвам по 8 часа на ден в тези сайтове. Трябва да има мярка в живеенето Online иначе рискувате да се превърнете в зомбита дебили .

Свободата в Интернет е основното му достойнство и затова той е толкова важен за всички нас, затова не позволявайте да бъдете „затворени“ в OnLine  общества, които непрестанно ви казват „Стой тук, стой тук, стой тук“

Размисли за блога…

Хм, какво стана с мен! От не знам колко време вече, не съм писал социални текстове, разни мои размисли, за случващото се около мен и с мен.
В забързаното ми и често неспокойно ежедневие  все по рядко намирам време, за да пиша социални есета, а аз толкова много обичам да пиша! Наистина какво стана с мен, дали живота ме сдъвка, дали цялата мелачка, в която живеем погълна и мен и притъпи сетивата ми… Толкова обичам да пиша, че понякога съм ставал през нощта, или докато съм чакал някой в колата, си вадя химикал и листче и набързо нахвърлям някакви мисли, които по късно да доразвия в есе. Започнах ли и аз да си намирам извинения за пред себе си, че нямам време да пиша, чакащ явно музата  да ме осени и да материализирам мислите си.Сега като се замисля, най-смислените ми текстове са писани за 30-40мин. максимум!
Отвикнах ли да пиша!?Мамка му, май Да! Та нали създадох този блог, за да споделям мислите си с вас.

Обещавам да променя това от днес  и  всяка седмица ще пиша поне едно голямо социално есе на тема, която ме е развълнувала, защото наистина имам какво да кажа и ако дълго време не съм писал, то бъдете сигурни, че имам много да ви споделям. Надявам се и така да сложа едно ново начало на блога ми, и да стане онова място, което преди използвах, като пиедестал за мислите си.
Ще се радвам на коментарите ви, били те добри или лоши! До скоро

Hicomm – Вижте бъдещето !

Екипът на Hicomm ви кани да се присъедините към форума на списанието, за бъдем по близо до вас читателите ни и да обменяме опит и идеи свързани с новите технологии !!!

Стил
Списанието е издържано в съвре-
менен стил на представане на ин-
формацията – изчистен дизайн с
атрактивни илюстрации, изнесени
текстови акценти, структурирано на
блокове съдържание и други методи
за привличане и задържане интере-
са на читателя посредством думите
и графичния дизайн. Всеки брой съ-
държа както кратки информационни
карета за новини и продукти, така и
задълбочени анализи на различна
тематика, плюс каталожна част със
синтезирана информация, незамени-
ма при финалния избор на продукт
за покупка.

Теми
• съвременните комуникации като
стил, технологии и устройства
• домашната техника и мобилните
устройства и услуги за забавление
• технологиите в модерния офис
• днешните и бъдещи автомобили
• природни феномени и атрактив-
ни научни открития и разработки

Спомени…

Спомените на човек са нещо наистина невероятно! Още повече ако са от ранното ти детство, когато психиката ти все още не е оформена, а възприятията ти за света са меко казано илюзорни.
Започвам с тези думи, защото преди  около две седмци, започнах да гледам едни от най-клутувите сериали на 90-те години на 20век!
Говоря за „Туин Пийкс“ и „Профит“! Сериали, които и до днес имат стойност, нещо което не е присъщо за „новите“ сериали, които ни заливат постоянно.Общо взето преди се наблягаше на история и актьорска игра, докато днес всичко е изкривено заради единствената цел, печелене на пари.Но толкова по тази тема.
Мисълта ми беше за „спомените“ ! Учудващо е в какви детайли невръстният детски мозък може да запаметява видяното.Аз например съм бил на около 7-8 годинки когато беше пуснат „Туин Пийкс“ и на 9-10 когато пуснаха  „Профит“ по тогава двете единствени телевизии в България – Канал 1 и Ефир 2. Детайлите в които помня всеки герой, реплика, обстановка от тези два сериала, беше голяма изненада за мен.Гледайки отново всеки следващ епизод в съзнанието ми се събуждаха все по ярки спомени.И учудването ми не е чак толкова в самите спомени, колкото в това, че съзнанието което имам днес и което съм имал тогава е доста променено от гледна точка на осъзнаване на реалноста т.е. какво съм знаел тогава за любовта, за лъжата, за моралните ценности и изобщо за отношенията между хората.Едно невръстно дете няма житейски опит за да прецени тези фактори, НО явно има нещо което ме е накарало да разбера всичко което съм видял тогава с очите с които го виждам и сега.Малките деца често виждат неща, които възрастните си мислят, че не могат да видят и да разберат.
Това естествено зависи и от средата, в която си израстнал и може би тя е в основата на това да осмисляме някой неща без нуждата да имаме житейски опит за това.

Здравейте ! :)

Лято е  или по точно края на лятото и както всяко лято , писането в блога ми е доста занемарено, за което се извинявам, но как да се спра да пиша след като през този сезон могат да се правят толкова много неща . Просто исках да ви уведомя, че не съм зарязъл блога, а просто както всички и „той“ е във ваканция през лятото !
Хайде до скоро, че е късно и трябва да поспя поне 3-4 часа …