Живот на системи

Автор: Коко Стоянов

Задавал ли си си скоро въпроса: Живея ли самостоятелно ? Или може би си от онези хора които казват „Аз съм САМОСТОЯТЕЛЕН/А!“ и контролирам живота си.
Всъщност вниквал ли си в думата „самостоятелен“, и ако си как я талкуваш !Отговори си сам.Аз само ще ти представя моят гледна точка относно виждането ми за самостоятелност и дали сами контролираме живота си или сме потънали в една тотална зависимост от собствените си творения и пороци.
Човекът не е съвършенно същество, няма как и да бъде.Но въпреки това от самото си съшествуване ние създаваме пособия и средства с които целим да изгладим тези несъвършенства.И противно на останалите живи твари на тази планета, които са намерили естественият начин да живят в хармония с природата и да не й пречат ние обратно на този естествен път сме достигнали до коренно НЕестествен начин на живот.

Така неусетно и с всеки изминъл ден потъваме в собствените си зависимости и водим един „живот на системи“. Да,на системи!На технологични  системи без които живота ни сякаш ще бъде невъзможен.Но дали е така?

Във втората част на един от емблематичните за мен филми на 21век „Матрицата“ имаше една сцена, в която героят на Киану Рийвс стои на някаква скална тераска, рамо до рамо с един от сенаторите на подземния град Зайон.Двамата си говорят.Разговора в общи линии се състоеше в избистрянето на един основен въпрос – „Кой е господар -  машините или ние?“- като Нео подкрепяше позицията, че „Ние сме господарите и можем да им дръпнем шалтера и готово“, а сенатора  обратното, че  „Ако  го напрвим, какво ще се случи с електричеството, с водата , с кислорода ни и всичко от което се нуждаем.Ако ги изключим проклетите машини тогава всичко ще потъне в хаос и мрак.А ако изберем да ги използваме тогава ще сме под техен контрол, защото без тях сме неспособни да се справим с каквото и да е било“.Не претендирам за точност на диалога, но когато чух този разговор в киносалона, в мен се обади онова параноично чувство, че това е самата истина.И ако ме питаш  кой е прав, с неохота ще ти отговоря- сенатора! Ако не ми вярваш се огледай и помисли, колко неща в ежедневието си вършиш  без присъствието на  машини.Не казвам, че трябва да осмучеш трохите от пода с уста, защото прахосмукачката е от вражия лагер, говоря за такива неща като например да  пресмяташ дребни сметки с мозъка си,а не с калкулатор.Без тази на пръв поглед безобидна джаджа, много хора вече немогат да изчислят сметката си в магазина, отдавна забравили таблицата за умножение и начините за пресмятане.
Компютъризирането на живота ни е довело до там, че в света  има доста случаи на починали пред компютъра си хора от недоспиване, недохранване и т.н. До толкова потънали във виртуалните си светове, забравили как се общува и живее Offline.

Неусетно пренесохме мозъците си в машините които създадохме да ни служат и станахме създатели на своето собствено унищожение.
А когато по една или друга причина се окажем лишени от тях, изпадаме в състояние подобно на кома, страхувайки се да вземем решения вместо тях.Ако не ми вярваш изключи мобилния си телефон и компютъра, не вземай нищо освен дрехи и храна и иди на разходка сред природата,но не вземай кола.Остани сам с тялото си и си спомни как се използва то самостоятелно без да имаш нужда от помощни средства.Забравих и да ти кажа, че храната която си взел е произведена от гадните машини, така че ако искаш да си напълно самостоятелен трябва да си я набавиш и приготвиш сам.
Сега се сетих  за един случай от близките години, когато в New York бе спряло електричеството за около 24 часа ,което в един мегаполис с огормен брой жители доведе до абсолютен хаос с огромни икономически последици.А сега си представи цял континент без електричество или по-лошо, целия свят.Последиците биха били, като удар от атомна бомба без да преувеличавам.
Някъде по някакъв начин нещата много са се объркали, за да стигнем до това положение.

Тъй като сме мислещи същества ( или поне така изглежда  ) ние имаме нужда и от духовен живот, да бъдем обичани, да се чувстваме желани, да изпитваме емоции…
Но въпреки, че знам как да постигнем това по естествен път ,ние предпочитаме да използваме различни средства, като наркотиците и алкохола, за да се чувстваме добре.Търсейки лесният и безболезнен път за справяне с проблемите си.Но проблемите се решават с воля, която се изгражда дълго време и изисква жертви.Когато тя липсва, много е лесно да се поддадеш на пороците, които в крайна сметка водят винаги до фатален край.Може би всичко се корени в стремежът ни да уловим всеки момент, като грабим с пълни шепи от живота. Незнам.
И тук идва основателния въпрос :
Защо хората предпочитаме да използваме средства, които ни  водят до фатален край, като наркотиците(разбирай всякакви зависимости)?

Всичко е заради душевната празнина!Но кое е по-лошото празнината или наркотиците?Аз лично не знам ! Едно е сигурно.Крайният резултат от решенията които вземаме е отговор на въпроса – „Взех ли првилното решение ?“.

Вземи живота си в ръце и бъди  господар на себе си, защото когато някой ден „животоподдържащите“ ти системи откажат си обречен!

Ако ми позволиш  да перефразирам още един цитат: FREE  YOUR MIND!(Морфей „Матрицата“)

П.С.  За тези които приемат есето за АНТИтехнологично, искам да отбележа, че не съм против технологиите и тяхното използване.Според мен трябва да ги използваме СЪЗНАТЕЛНО без да позволяваме да губим елементарни способности да живеем пълноценно живота си.