Блудните българи

Има и българи, които доброволно се връщат от чужбина в България

„Завършил съм в чужбина, в много добър университет в моята област. След стажант, дипломант и малко редовен стаж реших, че там не е за мене, не съм щастлив и прочее; ъпдейтнах си CV-то и след около 3 месеца си бях на новото бюро. Естествено, не дойдох с големите торби изисквания, не се пазарих за заплата… След 9 месеца ме повишиха. Сега се чувствам на мястото си, щастлив, спокоен, доволен в БГ. След година и половина съм горд собственик на жилище и кола, т.е. един добре живеещ човек, който може да си позволи каквото иска. Това, в чужбина НЯМА КАК да постигна за толкова кратко време. Няма как да се чувствам там като у дома си, да съм с близките ми и обичани хора по празниците, да погледна небето и да знам, че това е моето небе, от детството ми, да посещавам места, които ми носят прекрасни спомени…“

Това разказва за себе си завърнал се от чужбина българин в един форум за кариери. Форумът е показателен: започва го момче, завършило в САЩ, което отчаяно и неуспешно се опитва да си открие работа в България, защото иска да се върне тук. Постепенно започва да се появява една нова малка група: на блудните българи. Те са заминали в чужбина, натрупали са опит извън България, а сега искат да се върнат тук, за да открият нови възможности за себе си.

Завърналите се са много различни. Само 3.9% от тях са пътували, за да учат; огромното множество са заминали, за да работят там. Най-много сред прибралите се в България са хората с основно образование, но нека да не подценяваме и малкото хора с магистърски степени (11.9%), дошли тук, за да се реализират професионално. Изследване на „Алфа рисърч“ открива, че над 4% са ИТ специалистите, работили в чужбина, които в момента работят в същия сектор в България.

Разбира се, подозренията на местните към блудните българи не трябва да бъдат подценявани. Най-разпространеното съмнение е, че

Те се връщат, защото не са успели в чужбина

Дори това да е вярно за някои от завръщащите се българи, данните показват, че не това е основната причина. 45.8% от всички блудни българи казват, че просто никога не са планирали да останат завинаги в чужбина. Пътуването е било дългосрочна инвестиция в тяхното собствено бъдеще, защото най-важното за тези хора, поне според един от тях, е, че те са заминали, защото това е бил начинът да се развиват. Сега се връщат, защото искат „България да заприлича на една нормална страна, с нормални хора“. И ако желанието им да се развиват си е само лично, то готовността им да променят света може само да ни радва.

Тези, които са завършили или просто специализирали зад граница, се връщат тук с различно самочувствие: те знаят, че могат толкова, колкото и техните връстници по света. Вероятно много от тях имат и високи очаквания както за заплатите, които ще получават, така и за позициите, които могат да заемат. По-важното е, че те имат ентусиазъм да променят начина, по който се работи тук. Международното сравнително изследване „Диоскури“ показа, че блудните българи на високи позиции в своите компании въвеждат нови стандарти на работа. Те са се научили да бъдат инициативни, да работят в екип, да поемат отговорност и постепенно увличат всичките си колеги в този нов за България стил на работа. Блудните българи се чувстват равностойни на европейските си партньори и дори по-добри от тях, защото познават местната култура, защото са много гъвкави и бързо успяват да адаптират универсални правила към локален контекст.

Завърналите се българи на високи позиции в големи компании все още са едно статистически невидимо малцинство. Все пак КРИБ има идеята да разработи цялостна стратегия за подпомагане на блудни българи, защото бизнесът има интерес от това. Работодателите често предпочитат хора с опит зад граница, които

Владеят най-доброто от два свята

Не толкова невидими са хората, завърнали се от чужбина в сектора на услугите и строителството. Все по-често майсторите, които работят в София, говорят помежду си не на турски, а на немски. Работят чисто, бързо и качествено, защото са станали майстори в Германия, а тук са направили собствени строителни бригади. Така можем да опишем промяната, която блудните българи предизвикват от банковия сектор до строежа. Не трябва да пропускаме обаче и една друга промяна: много от тях са забравили израза „българска работа“ или го използват като похвала. Защото самите те са част от тази „българска работа“, която имат самочувствието, че вършат добре. Завърналите се от чужбина всъщност нямат комплекси от това, че са българи, обичат страната си и се радват, когато попадналите тук европейци я харесват. Искат промяна не в културата, а в стандарта на живот и са готови да извършват своите малки лични стъпки в тази посока.

А първата е, че самите те се чувстват доволни от работата си. 60.5% от завърналите се като цяло си харесват работата. Разбира се, доволни са в различна степен от заплащането, работната среда или работното време. А най-важни за връзката между удовлетворението и работата са етническите разлики: завърналите се роми са първите, които са готови да заминат отново, защото най-малко от тях успяват да си намерят работа тук, но пък най-много сред тях са доволни от заплатата си.

И така групата на блудните българи може да сбъдне промяната, която истински желаем: да се научим да работим и печелим „европейски“, да продължим да се забавляваме „средиземноморски“. И най-важното: да се чувстваме добре на мястото си и бавно да променяме това, което не ни харесва.