Пентагонът разработва “кибер-оръжие”

Секретният проект е под кодовото наименование “Манхатън”

Президентът и Конгресът на САЩ са разпоредили Пентагонът да разработи нови методи за водене на настъпателни и отбранителни операции в информационните мрежи.

Секретният проект е под кодовото наименование “Манхатън” (Manhattan Project), по аналогия с едноименния проект за създаване на американската атомна бомба, уточнява електронното издание Strategy Page.

Наблюдението на разработката на новото “кибернетично оръжие” е възложено на Управлението за перспективно планиране на отбранителни научно-изследователски работи на САЩ (DARPA), което влиза в структурата на Пентагона.
За последен път подобен по мащаб проект DARPA получи през 50-те години, когато американците спешно трябваше да “догонят” съветската космическа програма, отбелязва изданието.

В рамките на новия проект “Манхатън” се планира създаването на затворена компютърна мрежа, която по своите характеристики ще прилича на интернет.
Експерименталната “глобална мрежа” ще стане площадка за разработване и тестване на различни програми, сред които и такива за проверка на системите за сигурност, проникване в затворени компютърни мрежи, незаконно изтегляне на информация и др.

Първият етап на проекта предвижда оценяване на ситуацията в областта на защита на информационните мрежи в момента, както и определяне на основните насоки в по-нататъшната работа на експертите.
Сред това ще започне финансирането на разработването на кибер-оръжието.
Другите детайли на проекта остават засекретени.

Припомняме, през септември 2007 година американското военно министерство създаде ново кибер-командване на военновъздушните сили. Негова основна задача е защита на комуникационните системи на американската армия.

Човешка кожа от наноматерия

От списание HiComm

Текст: Даниела Крантева.

Човешкото тяло е един от най-съвършените механизми, които съществуват в нашия свят. Затова и мнозина са тези, които правят опити да “копират” някои от неговите “съставни части” или да ги изработят от други материали. Човешката кожа е едно от най-големите предизвикателства за учените, които се опитват да направят нейно изкуствено подобие, максимално приличащо на оригинала. През последните години тези опити стават все по-сполучливи. Доказателство е проектът FILMskin, който разработват американски учени.

FILMskin
Новият вид изкуствена кожа, която се разработва по проекта FILMskin, е направена от тънък пласт полимери и въглеродни нанотръби. В основата на тази разработка стоят научният изследовател Джон Симпсън и неговият колега Илия Иванов. FILMskin всъщност е абревиатура от Flexible – гъвкава, Integrated – цялостна, Lightweight – лека, Multifunctional – мултифункционална, и skin – кожа. Освен тях по проекта също работели изследователи от Националния институт по авиокосмонавтика в НАСА. В центъра на новата разработка е идеята на изкуствената кожа да се осигурят усещания за топло, студено и натиск. По този начин ще се даде един нов живот за пациенти, при които се налага имплантирането на изкуствена кожа. Нова ера ще настъпи и при роботите и роботизираните протези, защото с помощта на тази кожа и чрез напредналите компютърни технологии изкуствените ръце и крака вече ще могат да бъдат напълно като истински. Как обаче ще бъде постигната чувствителността на изкуствената кожа?

Нанотръби и усещане
Изследователите използвали като основа в своя проект нанотръбичките, защото материалът, направен от тях, има редица предимства. Той може да притежава едновременно сензори за температура и налягане, да бъде своеобразен гъвкав електрически проводник или свръзка, или да се използва като част от полимерен материал с характеристики, подобни на човешката кожа. Освен тези предимства, според двамата учени въглеродът в нанотръбите е биосъвместим. Това означава, че имунната система на тялото няма да го определя като чужд обект и да го отхвърля. В близкото бъдеще това ще помогне да се създадат сензорни връзки към нервната система на човека. Така ще се осигури обратна връзка на информацията от и до мозъка.

Водонепромокаемо покритие
В момента екипът изследователи, работещи по проекта FILMskin, са съсредоточили своите усилия върху създаването на покритие, което е водонепромокаемо и може да усеща промените в температурата и налягането. Водоустойчивият горен пласт на това покритие ще бъде направен от специално проектиран наноструктурен материал. Той започва с тънки като песъчинки частици, всяка една от които е устроена така, че да усилва ефекта от напрежението, упражнено върху повърхността. А това, естествено, отблъсква водата. Тези миниатюрни частици ще могат да бъдат напръскани като пудра върху полимерите и после да играят ролята на своеобразна връзка между покритието и горещия въздух навън. Специалното покритие ще запазва водата и влагата при потенето, но няма да позволява те да попаднат в шевовете и връзките. Наличието на влага там би могло да попречи на нормалната работа на електроните.

Изследователите са категорични, че с разработването на тази въглеродна нанотехнология може не само да се достигне близо до истинските характеристики на кожата, но е възможно те дори да бъдат надхвърлени.

Източна Европа и „новата” Силиконова долина!За самочувствието, успехите и предизвикателството на нашия ИТ сектор

Текст: Делян Донев, сп. HiComm

Силиконова долина е станала нарицателно в ИТ средите, название, с което се описва стремителния технологичния прогрес на нация или регион в сферата на компютърните технологии. Няма да ви разказвам историята за Силиконовата долина, всички сте чели достатъчно, предполагам ако не друго, поне сте гледали и филмите посветени на нея, това, върху което искам да ви обърна внимание е нещо съвсем различно. Силиконовата долина се движи постоянно. Подскача си, един вид. Всеки анализатор бърза, под една или друга форма, да идентифицира нова зона на бурен ИТ растеж. След Калифорния, „Силиконовата Долина” се премести в Тайван, после Индия, Индонезия и Малайзия и ето, че колкото и да е странно (всъщност по-скоро логично и очаквано) ето, че се озова и тук, в Източна Европа и икономиките на бившите страни от СССР. На конференция, организирана от ООН и проведена в Ню Йорк под надслов „ООН посреща Web 2.0” за пореден път пролича самочувствието на източноевропейските страни, които този път с нескрита гордост отчетоха постиженията си в областта на ИТ сферата, солидния принос на ИТ технологиите към националния бюджет и не на последно място развитието на инвестициите от солидни външни ИТ компании в лицето на IBM, Dell, SAP.

Така например Беларус се сочи като „Силиконовата долина” на несъществуващия вече Съветски съюз, където, според последни статистики, е концентрирано повече от 50% от производството на компютри и компютърни компоненти спрямо сбора на всички бивши републики. Думи на Сергей Рачков, шеф на постоянната мисия на Беларус в ООН. Според него, ИТ секторът е един от най-успешните и бързо развиващи се сектори в икономиката на страната. Аналогично стоят нещата и в други страни от региона, като Унгария например. Маджарите също са особено доволни от себе си, като не без излишна скромност споменават за солидните инвестиции на големите ИТ корпорации, от ранга на IBM и Cisco примерно.

Особено щастливи са и хърватите. Въпреки че страната все още не е член на ЕС, тя има доста стабилна икономика, качествен жизнен стандарт и доста добри доходи (които за жалост превишават двойно средния доход, тук в България). Тази мъничка страна с над 250 острова и огромна крайбрежна ивица, вече разполага с над 15 000 ИТ специалисти в 1 300 ИТ фирми!

В България цифрите също са много обнадеждаващи, растежът е стабилен (повече от 15% на година, а общият растеж е почти двоен през последните 3 години), като страната ни е в челната десетка по брой квалифицирани ИТ кадри спрямо общото население и един от най-големите офшоринг „пристани” на солидни корпорации като Microsoft (с повече от 300 служителя), SAP, Cisco и др.

С какво Източна Европа привлича толкова много. Да, всички знаем, това е ниската себестойност на труда, евтиното изграждане на инфраструктура, държавните облекчения. Но отдавна мина времето, в което страните от Източна Европа (включително и България) програмирахме на Запада срещу стотинки (или по скоро евроценти).
Първо, след първите няколко години, голяма част от програмистите и високообразованите ИТ кадри използваха момента и просто напуснаха страната и потърсиха по-високо заплащане в Западна Европа и САЩ. Създадени връзки, доказани качества, умения са основния трамплин, който даде шанс на амбициозни личности да се издигнат в директно в централната йерархия на големите компании.

Отварянето на границите и приемането на България (а също така и на останалите източноевропейски страни) в ЕС изигра ролята на освобождаващ клапан и втора вълна квалифициран човешки ресурс пое да търси по-добро бъдеще и заплащане в страни като Германия, Франция, Испания.

Всичко това постави на изпитание местните инвестиции и новосъздадените офшорни компании, чийто просперитет е изграден именно върху по-ниските разходи за заплащане на труда. Съответно фирмите взеха нужните контра мерки, за да задържат специалистите тук, в Източна Европа вместо да ги обучат и „изпуснат” на Запад. От една страна заплащането се повиши осезаемо (с оптимална работна заплата за опитен програмист в рамките на 1000-1500 евро), въведоха се системи за поощрения, купони за храна, точки за покупка на артикули от вериги магазини, както и множество бонуси във вид на безплатни телефони, служебен транспорт, тиймбилдинги, семинари, банкети и предметни награди.

Това в крайна сметка доведе до достигане на една, ако мога да я нарека златна среда, в която Източна Европа си остава все така атрактивна и изгодна за външни инвеститори, притежава стабилен растеж и в същото време гарантира повече от приличен жизнен стандарт на своите ИТ кадри и достойно заплащане, без да ги принуждава да търсят реализация навън.

Но в крайна сметка, трудът тук си остава двойно и тройно по-ниско платен. Както посочва за пример унгарският представител на семинара в Ню Йорк, ИТ специалист който в Унгария получава 55 000 долара, в Германия ще трябва да взима около 130 000. Което, казано честно, може само да ни радва. Наистина. Имаме интерес. В момента, в който почнем да взимаме „заплатите на германците”, (за което така мечтаем), вече няма да сме интересни. И същите тези компании, които са ни облагодетелствали, ще обърнат поглед някъде другаде, където ще създадат поредната „Силиконова долина”. Социалният строй и управлението не са пречка, когато става въпрос за пари. За Китай знаете. Втори пример вече е Виетнам, където по последни данни икономическият бум е много висок, страната се развива много бързо и е определена като новият „азиатски тигър”. Всъщност, българското правителство обяви, че ще импортира работна ръка оттам. Ама че ирония на съдбата, не мислите ли?..

Звуковите илюзии

От новия брой на списание Hi-Fi звук и визия

Звуковата илюзия е слуховият еквивалент на оптическата илюзия – слушателят чува звуци, които не съществуват в действителност, или пък чува „невъзможни” звуци. Накратко – слуховите илюзии се отнасят до областите, в които човешкият слух и слуховият анализатор в мозъка, за добро или лошо, се объркват или заблуждават. По-долу ще ви покажем няколко примера за слухови (звукови) илюзии:

Едновременно слушане на гамата във възходящ и низходящ ред
Има няколко начина, по които хората възприемат тези звуци, но в най-общия случай те групират високите и ниските тонове заедно. Така, вместо да бъдат чувани двете гами, се чува низходяща и възходяща мелодия в едното ухо и възходяща и низходяща мелодия в другото. С други думи мозъкът прегрупира някои от нотите в различните уши така, че да формират кохерентна мелодия.

Фантомни мелодии
Някои музикални изпълнения се състоят от бързи фрагменти, които се променят леко, почти неуловимо. Ако те се изпълняват достатъчно бързо, слуховият анализатор избира произволни ноти от тези, които се променят, и ги свързва така, че да образуват мелодия. Тази мелодия изчезва, ако музиката се изпълнява по-бавно.

Чуване на липсващи баси
Това е чуване на липсваща фундаментална честота поради интерпретиране от слуховия анализатор на останалите части от хармоничния ред на тази честота висши хармоници. На практика този ефект се използва, за да се възпроизвеждат баси от компактни озвучителни тела (от порядъка на 1 ltr), с които е невъзможно да се възпроизвеждат например 50 Hz със задоволителна сила на звука. Като се възпроизвеждат достатъчно количество хармонични честоти над 150 Hz, илюзията е пълна и слушателят понякога се пита къде е разположен „невидимият” субуфер.

Падащи камбани
Това е парадокс, при който при възпроизвеждане на запис камбаните звучат така, като че ли пропадат в пространството. Когато те пропадат, височината на тона се чува намаляваща, но в действителност височината на тона се увеличава и той става по-висок. Ако този запис бъде записан многократно, като се свърже краят с началото, може ясно да се чуе как камбаната пада надолу, когато звукът се повтори. Това разкрива, че началният тон е по-нисък, отколкото е в края на звученето.

Виртуална бръснарница
Това е демонстрация на стереоефект. Като го слушате, имате чувството, че се намирате на бръснарския стол и бръснарят обикаля около вас, като щрака с ножицата по косата ви. Когато бръснарят „се придвижва” от дясната ви страна, силата на звука се увеличава леко в десния канал и намалява в левия. По подобен начин нарастването на силата на звука създава впечатление, че ножиците се приближават все по-близо до всяко ухо. Тази звукова илюзия демонстрира способността ни да локализраме звуците в пространството, а посредством сравняване на силата на звука в двете уши можем да определяме разстоянието, от което идва този звук.

Фантомни фрази
Тази демонстрация е била направена в Калифорнийския университет на Сан Диего. Записът е представлявал припокриващи се поредици от повтарящи се думи или фрази, разположени на различни места в пространството. Като ги слушате, започвате да избирате специфични фрази. Все пак някои от фразите не съществуват реално. Слуховият анализатор в мозъка ви си ги съставя, като се опитва да намери смисъл в хаоса от думи. В действителност можете да чуете фрази, които са свързани с нещо, което е в ума ви – така например, хора които са на диета, често чуват фрази, асоциирани с храна. Това понякога може да бъде много досадно.

Тон за викане на тийнейджъри
Това е синусоидален звук с честота 18 000 Hz. Този звук може да бъде чут само от хора, които са под 20 години (някои и над 20 години могат да ги чуват, но такива са рядкост). Това се използва от някои тийнейджъри като повиквателен тон на техните мобилни телефони, така че само те (и други от тяхната възрастова група) могат да кажат дали им звъни телефонът. С увеличаването на възрастта хората започват да губят способността си да чуват този звук, защото той е твърде висок за хората над 20 години.

Обикалящ звук
Ако се възпроизвеждат два много близки тона, например 500 Hz и 500,5 Hz, възниква биене, равно на разликата от честотите – 0,5 Hz. Такава честота не може да бъде установена от слух, но променящата се фазова разлика между двата звука предизвиква усещане за точков звукоизточник, кръжащ около слушателя с период 2 секунди. Усилването на звука предизвиква приближаването на мнимия точков звукоизточник до главата на слушателя, докато отслабването на звука предизвиква отдалечаването му по спирална траектория. Може би най-интересното в този случай е, че ефектът на звуково събитие в пространството се възпроизвежда от единствен високоговорител (не е необходима двойка високоговорители за възпроизвеждането на тази звукова илюзия).