Абитюрентски Балове 2008 !

Абитюрентските балове през 2008 или Аборигенските, както обичам да казвам бяха поредния според мен ЦИРК ,само че тук „клоуните“ са пияни или по модерните от тях И надрусани.То не се нагледах на позьорщина, на жалки момичета и момчета чиято единствена цел беше да покажат че са горди от факта че са се качили в луксозна кола държейки бутилка алкохол и крещящи като маймуни.Само си представете в зоопарка как стадо маймуни се мятат по клоните и крещят и сега си представете как тези маймуни са облечени в рокли и костюми, качени на коли и пак така мятащи се от колите и крещееики.Картинката е колкото смешна толкова и тъжна. Не слагам всички под общ знаменател естествено.Всяко нещо си има и изключения, но тези изключения са наистина малко.
Аз като завършил преди 5 години си правя съпоставка, че и тогава ги имаше тези циркове, но бяха по „нормални“ ,е пак задръстихме булеварда пред хотела, но нормално.
Като казах задръстихме ,се сетих че ми трябваха 40мин. за да мина „1″километър до хотела!Забравих ли да спомена, че тази година бях шофьор на една приятелка абитюрентка.Май съм.
Като изключим задръстването, позьорщината , пияниците и чалгата звучаща от повечето коли този житейски празник си остава един от най-прекрасните мигове на човек.Всеки трябва да си изживее празника пълноценно,но не и по начин по който на следващия ден няма да помни почти нищо и гледайки снимките ще вижда своя изкривен образ.

Ами това е от мен ! Всеки да си прави своите изводи !

Стоунхендж служил за изучаване на геометрия

Най-сложната задача за архитектите била създаването на външния пояс “ями” с диаметър 78 м

Преди 5000 години, строителите на Стоунхендж са били по-запознати с геометрията, отколкото се считаше по-рано.
До този извод достигнал археологът от Оксфорд Антъни Джонсън след 5-годишни изследвания, съобщава вестник “Индипендънт”.

Досега се смяташе, че комплексът от каменни блокове, разположен на 130 км от Лондон е служил за обсерватория.
Стоунхендж е строен на три етапа, но много изследователи смятаха, че разположението на каменните блокове се подчинява на прост план, а строителите са имали доста примитивни познания по геометрия.

Джонсън предполага, че това мнение не е вярно и древните архитекти са били добре запознати със законите на геометрията. За доказателство на теорията си той използвал компютърно моделиране.

Най-сложната задача при конструирането на Стоунхендж било създаването на външния пояс “ями” с диаметър 78 метра. “Ямите” отговарят на върховете на многоъгълник с 56 страни.

Археологът смята, че за решаването на тази задача древните архитекти първо очертали кръг, използвайки връв.
След това те поставили по кръга четирите върха на квадрат. После поставили върховете на втори квадрат, като по този начин вписали в кръга осмоъгълник.
Върховете му са използвани за опора за очертаването на дъги, пресичащи контурите на кръга, с чиято помощ са набелязани страните на бъдещия многоъгълник.

С работата си Джонсън демонстрира, че многоъгълникът с 56 страни е най-сложната фигура, която може да се начертае въз основа на законите за построяване на фигура от окръжност и квадрат чрез кълбо връв.
Ученият предполага, че именно това ограничение е определило броя на страните на външния многоъгълник. Според него 56-ъгълник едва ли би могъл да се разпространи като религиозен символ именно по геометрични причини.

Джонсън твърди, че изследването му позволява да се отхвърли традиционната представа за Стоунхендж като място за провеждане на астрономически наблюдения.
Той смята, че по-вероятно комплексът е бил предназначен за изучаване на геометрията, тъй като според него знанията, необходими за конструирането му, са придобити по опитен път.
Това показва, че строителите на Стоунхендж са имали познания за геометрията на Питагор 2000 години преди раждането му, коментира Джонсън.

Археологът смята още, че познаването на геометрията се е разглеждало като висша мъдрост или магия и е било признак за принадлежност към висшите класи. Той намира косвени потвърждения за това в откритите близо до Стоунхендж златни предмети.

Източник: Hicomm

Нов чип ще прекрати пиратството

Докато в конзолният свят чиповете по скоро имаха слава на разбивачи на игрите със защита, Нолан Бушнел, основател на ATARI, смята, че тяхната слава съвсем скоро ще се промени. Нов чип, който се инсталира в дъната на компютрите, безпогрешно ще пресява пиратски от оригинални игри за секунди. Той ще позволява на гейм компаниите да произвеждат специално игри, които да са съвместими с този чип.

„С няколко думи, това ни позволява да криптираме всяка игра със собствен уникален номер в криптираният свят, който е не е достъпен за никой. Така ще спрем хората, които раздават CDKey-ове по Интернет, което ще понижи процента на пиратство в тези области, където това наистина е огромен проблем.” – смята Бушнел.

“За съжаление, става въпрос само игрите. Филмите и музиката са съвсем различно нещо. Каквито и мерки да се вземат, щом нещо може да се види и чуе, то лесно може да се копира.” Очаква се новият чип да придобие огромна популярност сред производителите. Доста фирми като EPIC например, бяха силно ощетени от безбройни пиратски проби за игра в сървърите на Unreal Tournament 3 миналият месец. В случай, че методът наистина работи, ще започне масово произвеждане на чипа.

Намериха механизъм за подмладяване на нервните клетки

Белтъкът c-Jun дава “обратен ход” на развитието на зрелите клетки

Британски учени решиха още една загадка по пътя към вечната младост: те разкриха механизма, който кара лемоцитите или т. нар. клетки на Шуон (клетки, влизащи в състава на нервното влакно, б. ред.) да станат отново млади.
За обновлението им помага белтъкът c-Jun, който дава “обратен ход” на развитието на зрелите клетки.

Лемоцитът произвежда миелин, който от своя страна образува миелиновата обвивка около нервните влакна. Заради някои болести клетките не могат да произвеждат миелин.

Дейвид Паркинсън и колегите му от Университетския колеж в Лондон откриха “подмладяващ” ефект на белтъка c-Jun. Те отгледали култура неврони с лемоцити, в които активирали гена с c-Jun, който от своя страна спира растежа на младите лемоцити и “връща младините” на зрелите.
Това откритие може значително да облекчи лечението на много неврологични заболявания, едно от които е и множествената склероза, отбелязва агенция “Новости”.

Сега предстои учените да изяснят дали белтъкът може да бъде свързан със заболявания, които предизвикват изтощение на миелина, като болестта на Шарко или синдромът Гийен-Баре.

Погледни през стената!

От списание HiComm

Текст: Драгомир Дончев.

Е-е-е-х, Супермен… Кое малко момче не е искало да бъде като мускулестия герой в ярък костюм. И кой възрастен мъж не би искал да притежава неговото рентгеново зрение. Шегата настрана – способността да се вижда през плътни прегради никак не е за подценяване. При това тук не става дума за забавление, а за способност, която може сериозно да подпомогне работата на митническите служители, полицията и не на последно място – на военните. Оказва се, че тази задача не е чак толкова фантастична и трудно постижима, колкото звучи на пръв поглед. А основна помощ в осъществяването й могат да окажат не кой да е, а… омарите!

От другата страна на оградата
С въпросното задание се е заела американската компания Physical Optics Corporation (POC). От няколко години тя разработва портативен уред, с който ще може да се претърсват затворени контейнери и да се гледа през стени. Проектът е поръчан и финансиран от сравнително отскоро сформирания Департамент за национална безопасност на САЩ (Department of Homeland Security).
Сигурно вече се чудите какво общо имат омарите с подобно сложно инженерно-техническо предизвикателство? Оказва се, че за пореден път природата е една крачка пред нас, що се отнася до революционни нови изобретения и случаят с въпросните представители на членестоногите е изключително показателен в това отношение. Омарите живеят на много големи дълбочини, където почти не прониква слънчева светлина. За да могат да се ориентират в тези негостоприемни условия, техните очи са с изключително особена структура. Те се състоят от множество малки клетки (фасети), всяка от които фокусира самостоятелно светлината. Характерното тук е, че всеки фасет притежава канал с квадратно сечение, който направлява уловената светлина. Това става, без да се изкривяват лъчите й, а благодарение на многократното им отражение. Създателите на устройството, носещо сложното име LEXID (“Lobster-Eye“ X-ray Inspection Device – Инспекционно устройство от тип „омарово око”, използващо рентгенови лъчи), на практика са копирали този принцип.

Стени и лъчи
Самият уред работи по следния начин. Във вътрешността му е инсталиран слаб източник на рентгенови лъчи, които се насочват по посока на обекта, който трябва да бъде „инспектиран”. При сблъсъка си с него една част от тях се отразяват и попадат върху изкуствените „фасети”, имитиращи зрението на омарите, а матрицата от фасети ги фокусира върху специален датчик. Сигналът от датчика се обработва и се изобразява върху малък вграден течнокристален дисплей. На практика това, което се вижда върху него, е съдържимото на затворения контейнер или намиращото се зад плътната стена, към която е насочен уреда. Способът напомня донякъде начина, по който се ориентират прилепите, само че за целта те използват ултразвук, а не рентгенови лъчи.

Поглед през стомана
Плюсовете на подобен уред са повече от очевидни. От една страна, устройството е портативно, за разлика от доста по-обемистите си „събратя”, които обикновено се инсталират по летищата. От друга – създателите му твърдят, че LЕXID се нуждае от нищожно количество енергия, а в същото време е способно да „проникне” през преграда от плътна стомана с дебелина до 75 милиметра.
За съжаление освен плюсове, действащият в момента прототип има и някои минуси. На първо място резолюцията на изображенията, които LEXID осигурява, за момента не е никак впечатляваща. Все пак инженерите от POC обещават, че това е лесно решим проблем, който ще бъде коригиран в най-скоро бъдеще. Другият недостатък е свързан с цената на въпросния уред. Към момента фирмата не може да даде дори приблизителна калкулация за нея, като в същото време разработката досега е „глътнала” около 1 милион щатски долара. Освен това електронното „омарово” око все още не е патентовано – една стъпка, която е ключова за бъдещия му успех.
Първоначално LEXID ще бъде конструиран във вариант, подходящ за използване от органите на реда (полиция, федерални агенти) и митниците. Засега компанията не споменава нищо за евентуалното армейско приложения на уреда, но предвид на множеството му полезни свойства, ясно е, че рано или късно той ще се сдобие и с военна версия.

Към днешна дата единственият въпрос без достатъчно успокоителен отговор изглежда е свързан с безопасността на LEXID. Вероятно всеки един от бъдещите му ползватели ще иска да чуе доколко сигурно е да се разхожда с портативен рентгенов апарат в джоба?

Нестандартни превозни средства обикалят по суша, въздух и вода

От списание HiComm

Текст: Анна Маринова.

Техно революцията категорично промени света. Благодарение на нея живеем в силно дигитализирана и механизирана околна среда, която през последните няколко десетилетия непрекъснато се видоизменя. Всъщност, само допреди половин век такива високотехнологични “обстоятелства” можеха да се срещнат единствено във фантастичните филми или романи. Точно това беше и мястото, където се раждаха ходещи къщи, летящи автомобили и авангардни всъдеходи. През последните години обаче тези фантастични идеи се превърнаха в съвсем реални проекти, повечето от които – напълно успешно реализирани. В резултат на това днес по суша, въздух и вода можем да срещнем всевъзможни авангардни превозни средства. Всички те впечатляват със свой уникален дизайн, ексцентрична визия или чудноват принцип на действие. Много от нетрадиционните транспортни средства са създадени с рекламна цел или в името на нечие дизайнерско виждане. Други обаче са предназначени за масовия потребител и се произвеждат с изцяло комерсиална цел.

Летящ автомобил
На страниците на HiComm неведнъж е писано за най-различни проекти за летящи автомобили, чието традиционно място иначе е някъде по пътищата на земята. Сред този тип авангардни транспортни средства най-много се отличават прототипите на хвърчащи леки коли, разработени от италианския дизайнер Джино Джицио и неговата фирма Cell Craft. Всички те са проектирани така, че да осъществяват вертикално излитане и да развиват скорост от 350 до 580 километра в час на височина от 6000 метра. Колите разполагат с достатъчно място, за да могат да поберат от 4 до 9 пасажера. Самите те тежат от 750 до 1300 килограма и са оборудвани с двигатели с мощност от 620 до 1200 конски сили.
Последният прототип от “летящата” серия на Джицио беше представен в края на миналата година. Това е моделът CellCraft G440, който се явява наследник на предишните проекти на италианеца G414, G416ef и G420. Попълнението в “хвърчащия” списък перфектно съчетава всички добри характеристики на един стандартен автомобил и на типичен хеликоптер. Прототипът е седем местен с три седалки отпред и четири в задната си част. И той, както всички останали автомобили от G серията, се задвижва с помощта на двигател с четири турбини от типа VTOL (Vertical Take Off and Landing) подобно на вертолет. Управлението се осъществява чрез два специални джойстика, разположени от двете страни на шофьорската, или по-скоро пилотската седалка. Тя също е проектирана супер ергономично така, че да предоставя максимален комфорт по време на полет. Информация за пътуването пък пилотът черпи от визуализиращите се върху LCD дисплеи данни и различни показатели. При създаването на G440 са използвани най-съвременни материали и усъвършенствани технологии.
В последната си разработка Джицио е наблегнал особено на сигурността на пътниците в летящия автомобил. Дизайнерът е предвидил спасителни варианти за кризисно приземяване при авария или поради други инцидентни обстоятелства. Системата за сигурност предвижда опъването на спасителен парашут, който да приземи колата и пътниците невредими. Освен това непосредствено преди кацане се задейства специален механизъм, който разпъва въздушни камери, разположени в долната част на превозното средство. Тяхната задача е допълнително да смекчат съприкосновението на машината с твърдата земна повърхност.
Въпреки че Джино Джицио се нуждае от солидно количество финансови средства, за да реализира до край своя проект, той се надява скоро разработката му действително да полети в небето. Кога обаче това ще стане реалност, все още никой не може да каже.

Катер с нестандартно управление
Ако досега говорехме за кола, наподобяваща хеликоптер, то вече може да споменем необичайния катер Front-Runner с управление, подобно на това на истински самолет. Лодката е дело на американския дизайнер Джои Ройтер и неговата мини компания JRuiter Studio. Нестандартното плавателно средство беше представено пред света по време на провелото се миналата година в Щатите ежегодно шоу за моторни лодки Grand Rapids Boat Show. Тогава посетителите на мероприятието за пръв път оцениха достойнствата на четириместния сив катер, чието управление се осъществява изцяло на самолетен принцип. Вероятно това е и причината придвижването с лодката да наподобява истински полет във въздуха.
За разлика от традиционните си “роднини”, Front-Runner разполага с предно окачване, което придържа мотори от по 215 конски сили. Двигателите могат да бъдат управлявани както наляво или надясно, така и под наклон. Машината разполага с подводно крило, което е разположено в задната част на корпуса и може изцяло да се прибира. То също участва в управлението, но играе роля и при повдигането на кабината за екипажа над водата. Катерът може лесно да се превръща в “кабрио” заради сгъваемия си покрив. Дължината на кабината на лодката е 3.35 метра, а общата й дължина се изчислява на 5.5 метра. Теглото на плавателното средство пък е 463 килограма. Front-Runner е изработен от алуминий и други материали, които лесно могат да бъдат рециклирани. Особено интересна особеност на авангардния катер е възможността да се потапя под водата – на неголеми дълбочини и, разбира се, когато покривът му е спуснат и кабината напълно херметически затворена. Освен това газенето му също е доста впечатляващо – то е 7.6 сантиметра при пълна скорост и 23 сантиметра при движение със средна скорост.
Джои Ройтер възнамерява създадения от него плавателен съд да се използва не само като спортна лодка, но и като катер за туристи, рибари или дори ловци. Затова американският дизайнер е предвидил достатъчно голямо пространство за багаж, където пътуващите да могат да поставят личните си вещи. Освен това те ще разполагат със спътникова навигация и още куп други удобства за туристи. Джои Ройтер смята, че Front-Runner ще се радва на достатъчно голям интерес и затова е в процес на търсене на корабостроителна компания, която ще се наеме да организира серийно производство на катера. Междувременно самият той обещава, че ще поработи още върху дизайна и управлението и ще ги съобрази със специфичните нужди на потенциалните потребители.

Персонално летателно средство
Ако CellCraft G440 и Front-Runner са проектирани така, че да бъдат използвани от няколко души едновременно, то създаденото от компанията PAM group летателно средство Individual Lifting Vehicle (ILV) е предназначено само и единствено за индивидуална употреба. Странната машина не може да се похвали с особено привлекателен външен вид, но за сметка на това е неочаквано функционална и приятна за управление. Всъщност контролът над апарата се осъществява чрез накланяне на тялото в една или друга посока, което досущ напомня управлението на известните “сухопътни” двуколки Segway. Така единственото нещо, което трябва да владеете, за да използвате персоналната летяща платформа, е да умеете да прилагате “силата” на теглото на тялото си по определен начин и в конкретен момент. За целта “пилотът” трябва да стои прав на предназначеното за управление място в машината и просто да се държи за специален хоризонтален лост. Създателите на Individual Lifting Vehicle признават, че апаратът не е предназначен за летене на дълги разстояния, въпреки че теоретично той е способен да развие впечатляващата скорост над 95 км/ч. Всъщност, машината се издига и придвижва във въздуха, благодарение на специална роторна система, задвижвана от енергията на два 4-цилиндрови двигателя с мощност от по 105 конски сили. Платформата е проектирана така, че да може да лети на максимална височина от 900 см.
Проектът Individual Lifting Vehicle не е особено нов (началото му се корени още в далечната 1989 г.), но за сметка на това е доста впечатляващ заради ексцентричната идея, която стои в основата му. Нейни автори са партньорите Боб Пег и Клем Маковски, които са собствениците на фирмата PAM group. От старта на проекта до сега двамата продължават да работят по усъвършенстването на създадения от тях апарат. Например, една от последните им идеи, лансирана миналата година, е да повишат безопасността на ILV, монтирайки в него специален парашут. Той ще може да се отваря в случай на нужда, въпреки че това едва ли ще се налага често, тъй като устройството е сравнително безопасно заради ниските височини, на които е способно да се издига.

МПС-та-амфибии
Друг странен хибрид между сухопътно и плавателно средство е необичайната машина Hydra-Terra. Тя представлява перфектна симбиоза между автобус и моторна лодка. “МПС-то” е създадено от съпрузите Джон и Джули Джилиам и тяхната фирма Cool Amphibious Manufacturers International (CAMI). От 1999 г. те конструират странни транспортни средства-амфибии, едно от които е пътническият автобус със симпатичен жълт цвят Hydra-Terra. Туристическото превозно средство е дълго 12 метра и може да побере на борда си 49 пасажера. То е способно да се движи и по вода, и по суша, като преминаването от единия към другия “терен” се осъществява без никакви проблеми. Негова усъвършенствана версия е разработеното от същата фирма туристическо превозно средство Terra Wind. Неговата дължина е малко по-голяма и се пресмята на 13 метра. Във вътрешността си модерният автобус е побрал пълен набор от кухненско оборудване, луксозни мебели, джакузи и система за домашно кино с плазмен дисплей. Terra Wind се задвижва с помощта на мощен дизелов двигател и разполага с допълнителен дизелов генератор, който служи за захранване на хладилника в него.
Предприемчивите собственици на CAMI са създали и други, също толкова впечатляващи превозни средства-амфибии. Това са плуващите автомобили H2OEX, Hydra Spyder, Aquada, Humdinga и WaterCar.

Офис във въздуха
Поредното странно транспортно средство отново се движи не по суша и по вода, а във въздуха. Става дума за проекта Aeroscraft ML866 на калифорнийската компания Worldwide Aeros Corporation, който беше анонсиран от фирмата в средата на миналата година. Разработката представлява модернизиран дирижабъл, предназначен за превоз на бизнесмени. Апаратът е с дължина 64 метра, широчина 29 метра и височина 13.7 метра. Във вътрешността си разполага с цели 500 квадратни метра високотехнологична площ, които могат да бъдат използвани от намиращите се на борда му пасажери. Там те ще намерят луксозни офиси, кабинети, конферентни зали, обзавеждане и даже декоративни фонтани. Летящият офис ще може да се предвижва от един град в друг, където ще изпълнява ролята на обикновен “стационарен” бизнес център. В него ще могат да влизат клиенти на фирмата или просто любопитни посетители.
Несъвсем типичният цепелин е един от многото въздушни апарати на фирмата от серията Aeroscraft, които използват комбинация от силите на Архимед и аеродинамичната подемна сила. Така те съчетават свойствата както на истински дирижабъл, така и на стандартен самолет. Машините на Worldwide Aeros Corporation са напълно независими от наличието на летища, тъй като те могат да излитат вертикално или със съвсем минимална засилка. При това някои от тях са способни да кацат не на земята, а върху водна повърхност. На същата фирма дължи появата си известният летящ хотел Aeroscraft, военният дирижабъл Aeroscraft Freight и комуникационното чудо Sky Dragon.