Mac срещу PC ! :)

Това е една страшно забавна поредица от мини клипчета на тема Mac & PC ! Както ще видите сами, целта е да се осмее така презираната от всички PC платформа по един особенно забавен начин . Мен лично много ме радват двамата актьори .

Мръсник

Автор: Mirage

В съзнанието ми се е запечатал един силен спомен от ранното ми детство, а именно споменът за това какъв искам да стана, когато порасна.Това е денят в който си пожелах да стана силен мъж, да изградя силен дух, силно тяло, за да  помагам на по слабите от мен!
Вътрешната ми нагласа е да бъда добър с хората, защото АЗ ОБИЧАМ ХОРАТА!
Тласкан от собствената си наивност, свалям гарда пред тях и им позволявам да достигнат до мен, а когато позволиш на някой да се доближи до теб, трябва да очакваш, че може и да те нарани. А ние се нараняваме непрекъснато.
Опитът ми до тук показва, че дори да си добронамерен и честен, винаги се намира някой, който да изопачи думите ти, за да може да те посочи с пръст и да каже, ето той е мръсник. И колкото и да се опитвам да „угодя” на хората, те толкова повече ми се качват на главата.Опитвам се да се отнасям добре със всички, дори с тези които ме гледат лошо и които ми мислят лошото явно.Наивен съм знам!
Все още вярвам, в онова човешко качество наречено „съвест”.
Вярвам, че когато си искрен с хората, те ще ти се отблагодаря с искреност, че няма да използват помощта ти и после да те изхвърлят, като ненужна вещ.
Да загубя хора на които държа е най-голямата ми болка.Още повече боли когато хората на които държиш ти забиват нож в гърба, гледат те в очите и лицемерно ти казват с погледа си- „Да аз те предадох, но ти си виновен за това”.
Тогава някъде нещо в мен се къса, щитът който съм изградил се разбива на парчета и се чудя – „Какво стана с мен, нали съм силен?!Как допуснах да се случи това?!”
За най-близките ми приятели или тези които до скоро са били сред най-близките съм се раздавал на 100%.
Някой от тях решиха, че вместо да бъдат честни и открити е по добре да наговорят куп глупости по мои адрес, за да бъда представен в очите на други, като онзи ужасен човек, който е виновен за всичко и който няма и капка морал в себе си.
Не  се сърдя, нито искам да им  причиня болката, която са ми причинили. Така и не се научих да бъда лош, да наранявам хората превантивно, преди те да  са наранили мен.
Просто искам да поправя себе си, да зараснат раните ми и да продължа напред , защото животът продължава.
Вече знам грешката си, бил съм прекалено искрен с всички.Но това не значи, че ще спра да бъда искрен, просто ще давам на всеки толкова, колкото му е нужно.

А хората винаги ще ме нараняват, защото съм избрал да бъда добър с тях.

АЗ ОБИЧАМ ХОРАТА и нямам време да си играя с тях на „Не се сърди човече”.
За тези които не ме харесват, ще кажа -„Внимавайте Коко е мръсник”!

„11-ят час“

11-ят час е последният момент, в който промяна все още е възможна. Филмът изследва как сме достигнали този момент – как живеем, как влияем на екосистемите на планетата и какво можем да направим, за да променим тази посока. Чрез интервюта с експерти от целия свят, сред които Михаил Горбачов, прочутия учен Стивън Хоукинг, бившият шеф на ЦРУ Р. Джеймс Уулси и експертите по дизайн Уилям Макдона и Брус Мау, заедно с още 50 водещи учени, мислители и лидери, филмът разисква най-важните проблеми, пред които е изправена нашата планета и ние, хората.

Режисьор: Лейла Конърс Питърсън и Надя Конърс
Оператор: Питър Йънгблъд Хилс, Андрю Роуланд и Брайън Кнапенбергер
Сценарист: Леонардо Дикаприо, Лейла Конърс Питърсън и Надя Конърс
Продуцент: Леонардо Дикаприо, Лейла Конърс Питърсън, Чък Касълбери и Брайън Гърбър
В ролите: Михаил Горбачов, Стивън Хоукинг, Анди Ревкин, Лестър Браун, Тим Кармайкъл, Уес Джаксън, Брус Мау

„Кокичето и Палечка“

Автор: Mirage

Знаете ли, колко рядко вече ми се случва да попадна на „чисти“ души!
На хора от които струй светлина и невинност! И то сред днешните тинейджъри/ки, които са ужасно увредени от масовата деградация.
Поколение което не по своя вина стана жертва на безхаберието и липсата на отговорност от възрастните, които сякаш се отказаха да пазят най-ценното в живота си, техните деца. Но аз няма да пиша за причините и следствията, а за един определен човек и по-точно момиче.Няма да разкривам името й, но тя ще се познае, когато прочете това !
Историята ни дотук с нея, започна преди около 4 месеца, когато се свързахме чрез Facebook и Skype покрай наши общи интереси. Забравих да спомена, че разликата между мен и нея е 10 години и преди някой да тръгне да ме съди, ще кажа, че съм съгрешил с нея само мисловно , но не и физически!
Все пак, като по голям и по зрял, трябва да нося отговорност за постъпките си и го правя.Но да се върна на нея…
Тя е, както каза една наша обща позната, като Палечка в джунглата, която все още не се е сблъскала с истинското лице на живота.Току що излязла от своето кокиче, чиста като сълза и изучаваща света около себе си.Свят, в който на мода е разврата и потъпкването на човешкото достойнство, за сметка на добрите обноски и зачитането на личността.
И как питам аз, това крехко създание ще съумее да се запази чисто от всичката „кал“ в която ще гази?!
Има как, и това е със УМ, а за щастие тя е страшно умна и напредничева, а това е страшно важно, нещо като чадър, който ще я пази чиста. Това естествено няма да я предпазва на 100%, но ще й дава сили да продължава и да не се отказва да върви напред.

Животът ни OnLine!

Автор: Mirage

Интернет е едно прекрасно място за прекарване на свободното време и не е тайна за никого, че той промени начина ни на общуване.
Преди време начините ни за директно общуване се изчерпваха с чат стаите в mIrc  и е-пощата.Днес социалните мрежи, като Facebook, Twitter  и безбройните известни и неизвестни сайтове за запознанства, вземат все повече „жертви“.Технологиите така се развиха, че вече е почти невъзможно да си активен потребител на Интернет и да не си регистриран в поне един сайт за запознанства или най-малкото да ползваш Skype.
Аз  лично мога да кажа, че когато съм пред компютъра имам поне една програма, която ме държи Online  и чрез  която някой може да се свърже с мен.Просто е неизбежно, иначе се чувстваш изолиран.Пробвал съм да остана Offlien и само да си разцъквам някакви неща из нета, но имам гадното усещане, че нещо изпускам или „ето сега някой сигурно иска да ми пише, а мен ме няма“ … странно е какви навици съм придобил.
При включването на компютъра ми например, първата програма която стартирам е Skype и дори да не пиша non-stop с приятелите ми, Skype-a си е включен по навик.Дори когато съм навън, пак го оставям, за да може ако някой се е присетил за мен, да вземе да пише.Все пак имам 2 мобилни телефона, и ако толкова съм му притрябвал на някой, да ми звънне, ама ей на skype  си седи включен.
Но skype-a е нищо в сравнение с ужасяващото влияние на Facebook  и Twitter върху online навиците на хората.Толкова много хора се се вглъбили в ежеминутното преглеждане на това, какво някой е написал на „стената си“ или каква по нова снимка е изтипосал там, че забравяме да се виждаме Offline и да научаваме тези неща очи в очи.
Хората имат нужда да общуват очи в очи без online камери и микрофони, просто да видиш човека „на живо“.
FaceBook изкриви и представите ни за приятелство.Вече всеки който ти е „Харесал“ снимката, може да бъде добавен като приятел и да разбере всичко за теб, чрез безбройните приложения, с които се изучават навиците ти, какво обичаш да ядеш, какво не обичаш да пиеш, какъв секс предпочиташ, какви гащи носиш, колко често си бъркаш в носа … и още поне 1000 подобни идиотщини.Дори хората започнаха да се женят във FaceBook  , като аз съм една от „жертвите“ . Тя дори е избрала имена за децата ни , представяте ли си !!!!!Остава сега и да ги направим Online да после да ги гледаме Online, УЖАС ! Жена ми Ани сега ако чете това – :* .
За да не си помислите, че се правя на света вода ненапита, си признавам че и аз съм в кюпа, но поне не прекарвам по 8 часа на ден в тези сайтове. Трябва да има мярка в живеенето Online иначе рискувате да се превърнете в зомбита дебили .

Свободата в Интернет е основното му достойнство и затова той е толкова важен за всички нас, затова не позволявайте да бъдете „затворени“ в OnLine  общества, които непрестанно ви казват „Стой тук, стой тук, стой тук“

Размисли за блога…

Хм, какво стана с мен! От не знам колко време вече, не съм писал социални текстове, разни мои размисли, за случващото се около мен и с мен.
В забързаното ми и често неспокойно ежедневие  все по рядко намирам време, за да пиша социални есета, а аз толкова много обичам да пиша! Наистина какво стана с мен, дали живота ме сдъвка, дали цялата мелачка, в която живеем погълна и мен и притъпи сетивата ми… Толкова обичам да пиша, че понякога съм ставал през нощта, или докато съм чакал някой в колата, си вадя химикал и листче и набързо нахвърлям някакви мисли, които по късно да доразвия в есе. Започнах ли и аз да си намирам извинения за пред себе си, че нямам време да пиша, чакащ явно музата  да ме осени и да материализирам мислите си.Сега като се замисля, най-смислените ми текстове са писани за 30-40мин. максимум!
Отвикнах ли да пиша!?Мамка му, май Да! Та нали създадох този блог, за да споделям мислите си с вас.

Обещавам да променя това от днес  и  всяка седмица ще пиша поне едно голямо социално есе на тема, която ме е развълнувала, защото наистина имам какво да кажа и ако дълго време не съм писал, то бъдете сигурни, че имам много да ви споделям. Надявам се и така да сложа едно ново начало на блога ми, и да стане онова място, което преди използвах, като пиедестал за мислите си.
Ще се радвам на коментарите ви, били те добри или лоши! До скоро