В памет на един добър човек

Днес вървейки към вкъщи, уморена и намръщена, изтощена от работния ден, вглъбена в проблемите си, погледа ми попадна върху едно детенце. Беше седнало на тротоара, оглеждаше се плахо и плачеше… Хората го подминаваха… Почувствах се отвратително, една бучка заседна в гърлото ми и се спрях при него. Каза ми, че се е загубило… обясни, че знае номера на блока в който живее, но не може да стигне до там. Мястото ми беше познато и предложих да го заведа. Когато стигнахме пред въпросния блок, притеснена майка му стоеше пред входа си и също плачеше. Когато повдигна поглед и ме видя държаща за ръка малчугана, се усмихна и отдъхна… Прегърна детето си и в погледа й имаше само щастие.. Устата й повтаряха “Благодаря Ви, благодаря Ви.” Тръгвайки по пътя си, се замислих колко хора подминаха това малко дете. Къде са им сърцата, къде е изчезнала добротата..
Случилото се ме накара да се сетя за теб, и това което беше споделил с мен преди време. Да, в тоя сив делник някой да ти се усмихне е рядкост.
На теб ти се искаше промяна, нови хора, нови неща.. По-добри от настоящите… Нямаше нужда да бъдеш играчка в нечии ръце, която във всеки един момент може да бъде захвърлена, а после, когато отново се сетят за теб, да знаят, че ще те намерят в оня същия тъмен и празен ъгъл-живота ти. Ти си обеща, че някой ден може да не те намерят там, чакащ внимание. Ще бъдеш тръгнал и няма да се върнеш. Никога.
Не би пожелал това, което ти търпя толкова години, дори на най-големия си враг. И едва ли някой те разбираше тогава.
Всеки смяташе, че те познава, че си елементарен, че могат да те въртят.. можеха, единствено защото им позволяваше, защото уважаваше останалите хора и техните проблеми, техните желания. А обръщаше толкова малко внимание на собствените си потребности.. Винаги готов да помогнеш с каквото можеш, наивно надявайки се, че все някога, някак си, някой ще забележи личността ти, това, което се криеше зад вечната усмивка..
Наивно наистина. В днешно време всеки гледа той само да е добре и не се интересува от другите. И ако може да използва някого за свои облаги, дори по този начин да го наранява, ще го използва докрай, ще изпие ако може и кръвта му, стига тя да е от някаква полза.
Така стоят нещата в тоя живот. Никой няма да ти помогне безвъзмездно. Хората са станали злобни, егоистични и незаинтересувани от околния свят. А той потъва ден след ден в тази мръсна кал, която оставяме ние хората. Малко са тези като теб, които още наивничко и тайничко смятат, че могат да го променят или подобрят посредством добротата,честността или поне чрез усмивката.
Суровата действителност рано или късно смачква смелите оптимисти, а тези, които успяват да запазят пламъчето си, просто се борят да останат на повърхността, борят се за жалкото си съществуване.. И все пак, още има хора, които таят надежда, такива-приличащи на теб, вярващи, че бъдещето пред нас ще бъде по-светло, а човечеството по-добро.
Такъв беше ти, живя достойно, но вече те няма сред нас, за да ни сгряваш с онази вечна твоя усмивка. Спомена за нея обаче, никога няма да избледнее.. нито това, че ти беше стимул и сега това, че не споделяш вече дните ни, а си на по добро място, е още по-голяма причина да бъдем по-добри.. Защото не вярвам, че ти си отиде напразно, и знам, че Господ прибира добрите хора при себе си, а ти беше най-добрия човек когото познавам..
Почивай в мир.

Нова страница,нов живот

Това,което ще напиша.. би трябвало да го споделя с приятел или близък човек,но не останаха хора,които да изслушат проблемите ми и да споделят болките ми..Аз събирах и търпях..слушах и съветвах,плаках и утешавах..Брой незнам на хората,които са излели душите си пред мен..Живях с техните болки,а забравях моите.. Помагах за техните връзки,погубвах моите,създадох много имиджа.. а започнах да губя своя… Изстрелях почти непознати нагоре в йерархията,а самата аз слязох стъпало надолу..Изучих неуките,уважих бездарните…но уважение към мен не видях.Спасих десетки..но сега незная как да спася себе си.
Израствайки видях много неща.. Минах през много препядствия.. Много несполуки имах и много трески се забиха в краката ми по пътя..Спъваха ме дървета и камъни,падах и ставах,връщах се хиляди пъти,но не се отказах.Спирах,почивах и продължавах напред,споделяйки всичко,което съм видяла по пътя си..и сочейки на тръгващите след мен правилната посока.Зная,че не съм еднинствената,която се е чувствала така.Днес,ден незнам кой от недългия ми земен път на младото тяло..душата ми блуждае.Натрупала опит от неща,които не е нормално да е изтърпяла на тези години.Много хора се поучиха от грешките ми,много хора чуха съветите ми,но в последствие забравиха от кого са ги получили.Забравиха съществуването ми,легнаха на чуждата мъдрост… неосъзнавайки,че не знаят и полувината от нея,и че казаното преди се изчерпва след време.Идва момент,в който отново им трябва помощ и приятелско рамо.Но него го няма.
С риск да звуча самохвално,егоистично…вярвам в правотата си.Капка по капка събирах проблемите на познатите си,и давах всичко възмножно от себе си,за да се разрешат.Загърбвах собствени чувства,за да угодя на чужди.Премълчавах болката,стисках зъби и с усилие празнувах с щастливите.Сърцето беше отворено за всеки,който търси утеха и разбиране,за всеки,който има нужда от помощ и изслушване.Нямаше кой да изслуша мен.И да разбира се,че и аз имам нужда понякога от истинско приятелско рамо..Но,за да се облегна,първо трябваше да си платя..Да засвидетелствам,и да купя една предгръдка.
Търпението е най-силната ми страна.Но то понякога се изчерпва…Наивна съм,да,признавам си.Най-голямата грешка в мен е това,че безрезервно вярвам в изконната доброта на човека.Винаги виждам светлото,слагам на заден план пороците.. и явно това днес ме съсипва.Боли,когато се огледаш и не видиш друго освен празнота.Раздал си всичко,и чувството че си се превърнал в кошче за душевните отпадъци на другите,те сломява още повече.И идва онова толкова познато,и толкова плашещо чувство,а именно - самотата.Винаги съм се плашела от нея..страхът от това да нямаш онова бленувано рамо.Когато си слаб,дори да нямаш нищо друго,освен един човек до себе си,ето тогава си най-богатия.Да поплачеш,да споделиш.. А не като мен да преглътваш и натрупваш в себе си всяка тъга,справяйки се сам с трудностите,знаейки че не мога да разчитам на друг.А как мечтая да има някого,на когото мога да се обадя по всяко време дори само за да чуя гласа му.Да знам,че има някого зад гърба ми и че ме подкрепя.Така ,както подкрепих доста хора.. но не успях явно да заслужа тяхната подкрепа.Когато имаш житейски опит,като моя,понякога се случва така,че сам не можеш да се довриш на друг.Идва един момент,в който всички предателства ти алармират за следващо…Тук е инстинктът за самосъхраняване..Който подсъзнателно те кара да се затвориш в черупката си и да не показваш носа си навън.Въпреки че ми се случва точно това,сега осъзнавам че има една вратичка в моята черупка,която допусна много хора..и днес те разрушават покъщнината ми.Никога не съм очаквала да ми се връща това,което съм дала.Единственото нещо,което очаквах и което исках беше, и е уважение.Дори най-големите врагове се уважват.А аз постепенно осъзнавам,че дори най-близките ми хора,тези които допуснах най-близо до себе си и с които споделих целия си опит,не ме уважават.Редица деиствия,хиляди думи и погледи,които ме нараняват до такава степен,която ме кара да избирам така страшната и омразна самота,пред контакта си с тях.Не зная дали те самите осъзнават как бавно ме убиват и стъпкват.. Или пък го правят нарочно.Незнам.
Странното е,че при толкова неща през които съм минала,които съм преодоляла и са ме направили дори по-силна,неща,които попринцип или сломяват или убиват…или довеждат до деградация на душата,не са ме засегнали.А едни хора,недорасли да разберат смисъла на казаното и да оценят това,което получават даром..ме нараняват повече.Имало е дни в които си мисля,че би било добре някога да ме бяха убили наркотиците,отколкото да преживявам днес това потъпкване на моралните ми ценности и привързаността ми. Замисляйки се,как да продължа..притъпявам болката и се изправям.. единствения начин,който сега виждам е да спра да прощавам.Вярвам в втория шанс, и смятам че всеки един добър или лош,го заслужава,но не смятам че в живота има 3-4 втори шанса,такива каквито аз давам.Докато прощавам още и още,ножа ще продължава да бъде забит в гърдите ми,да се върти и забива все по-навътре,докато накрая не пробие сърцето.А тогава незнам дали ще има спасение.
Да,може би аз самата имам нужда от един втори шанс.Да затрия всичко,което ми е причинено.Оставяйки го зад себе си като част от житейския опит.Трябва ми една крачка напред на чисто.С нова обастановка,с нови хора.. и с ново желание за живот.Защото съм на път да го изгубя,защото ако остана тук,ще продължа да задълбавам и ще стигна до това което ме ужасява и плаши- до пълната самота.
Смятам,че не само аз, а и много други лутащи се и търсещи доброто начало,заслужават да имат шанс за една нова,бяла страница.И пожелавам на всеки,които има нужда от нея,да намери силата и начина да я обърне,и да намери своя път.Надявам се не съм ви отегчила,а съм ви накарала да се замислите за следващия ход на шахматната дъска на живота си.А за себе си се надявам,да успея да възстановя търпението и да утроя волята си за нов ход напред.
МИР.

Пентагонът разработва “кибер-оръжие”

Секретният проект е под кодовото наименование “Манхатън”

Президентът и Конгресът на САЩ са разпоредили Пентагонът да разработи нови методи за водене на настъпателни и отбранителни операции в информационните мрежи.

Секретният проект е под кодовото наименование “Манхатън” (Manhattan Project), по аналогия с едноименния проект за създаване на американската атомна бомба, уточнява електронното издание Strategy Page.

Наблюдението на разработката на новото “кибернетично оръжие” е възложено на Управлението за перспективно планиране на отбранителни научно-изследователски работи на САЩ (DARPA), което влиза в структурата на Пентагона.
За последен път подобен по мащаб проект DARPA получи през 50-те години, когато американците спешно трябваше да “догонят” съветската космическа програма, отбелязва изданието.

В рамките на новия проект “Манхатън” се планира създаването на затворена компютърна мрежа, която по своите характеристики ще прилича на интернет.
Експерименталната “глобална мрежа” ще стане площадка за разработване и тестване на различни програми, сред които и такива за проверка на системите за сигурност, проникване в затворени компютърни мрежи, незаконно изтегляне на информация и др.

Първият етап на проекта предвижда оценяване на ситуацията в областта на защита на информационните мрежи в момента, както и определяне на основните насоки в по-нататъшната работа на експертите.
Сред това ще започне финансирането на разработването на кибер-оръжието.
Другите детайли на проекта остават засекретени.

Припомняме, през септември 2007 година американското военно министерство създаде ново кибер-командване на военновъздушните сили. Негова основна задача е защита на комуникационните системи на американската армия.

Човешка кожа от наноматерия

От списание HiComm

Текст: Даниела Крантева.

Човешкото тяло е един от най-съвършените механизми, които съществуват в нашия свят. Затова и мнозина са тези, които правят опити да “копират” някои от неговите “съставни части” или да ги изработят от други материали. Човешката кожа е едно от най-големите предизвикателства за учените, които се опитват да направят нейно изкуствено подобие, максимално приличащо на оригинала. През последните години тези опити стават все по-сполучливи. Доказателство е проектът FILMskin, който разработват американски учени.

FILMskin
Новият вид изкуствена кожа, която се разработва по проекта FILMskin, е направена от тънък пласт полимери и въглеродни нанотръби. В основата на тази разработка стоят научният изследовател Джон Симпсън и неговият колега Илия Иванов. FILMskin всъщност е абревиатура от Flexible - гъвкава, Integrated - цялостна, Lightweight - лека, Multifunctional – мултифункционална, и skin - кожа. Освен тях по проекта също работели изследователи от Националния институт по авиокосмонавтика в НАСА. В центъра на новата разработка е идеята на изкуствената кожа да се осигурят усещания за топло, студено и натиск. По този начин ще се даде един нов живот за пациенти, при които се налага имплантирането на изкуствена кожа. Нова ера ще настъпи и при роботите и роботизираните протези, защото с помощта на тази кожа и чрез напредналите компютърни технологии изкуствените ръце и крака вече ще могат да бъдат напълно като истински. Как обаче ще бъде постигната чувствителността на изкуствената кожа?

Нанотръби и усещане
Изследователите използвали като основа в своя проект нанотръбичките, защото материалът, направен от тях, има редица предимства. Той може да притежава едновременно сензори за температура и налягане, да бъде своеобразен гъвкав електрически проводник или свръзка, или да се използва като част от полимерен материал с характеристики, подобни на човешката кожа. Освен тези предимства, според двамата учени въглеродът в нанотръбите е биосъвместим. Това означава, че имунната система на тялото няма да го определя като чужд обект и да го отхвърля. В близкото бъдеще това ще помогне да се създадат сензорни връзки към нервната система на човека. Така ще се осигури обратна връзка на информацията от и до мозъка.

Водонепромокаемо покритие
В момента екипът изследователи, работещи по проекта FILMskin, са съсредоточили своите усилия върху създаването на покритие, което е водонепромокаемо и може да усеща промените в температурата и налягането. Водоустойчивият горен пласт на това покритие ще бъде направен от специално проектиран наноструктурен материал. Той започва с тънки като песъчинки частици, всяка една от които е устроена така, че да усилва ефекта от напрежението, упражнено върху повърхността. А това, естествено, отблъсква водата. Тези миниатюрни частици ще могат да бъдат напръскани като пудра върху полимерите и после да играят ролята на своеобразна връзка между покритието и горещия въздух навън. Специалното покритие ще запазва водата и влагата при потенето, но няма да позволява те да попаднат в шевовете и връзките. Наличието на влага там би могло да попречи на нормалната работа на електроните.

Изследователите са категорични, че с разработването на тази въглеродна нанотехнология може не само да се достигне близо до истинските характеристики на кожата, но е възможно те дори да бъдат надхвърлени.